Пълен преглед с Дай Уилямс
10.5 cm K gepanzerte Selbstfahrlafette (10.5 cm оръдие на бронирана самоходна установка) е немско превозно средство, предназначено да атакува френски бункери по линията Мажино в първите години на Втората световна война. Автомобилът получава прякора „Dicker Max“, което се превежда от немски като „Дебелия Макс“.
Точно преди да започнем, ето как се оказа всичко...
Падането на Франция през 1940 г. означава, че ролята, за която е проектирано превозното средство, престава да съществува. Поради това беше решено да се изпробва Dicker Max като противотанкова роля и така двата прототипа на превозни средства бяха изпратени в бойна част в Русия през 1941 г. Ако изпитанията бяха успешни, пълномащабното производство щеше да започне през 1942 г.
Превозното средство е базирано на шасито на танк Pz.Kpfw IV Ausf E, което е силно модифицирано. Двигателят е преместен от задната част на превозното средство към центъра и е осигурено бойно отделение с открита горна част за екипажа.
Боеприпасите се съдържаха в частично бронирани кутии, а от дясната страна на превозното средство беше включена манекенна позиция на водача, за да обърка вражеските противотанкови стрелци.
Един от прототипите беше унищожен, след като случаен пожар възпламени боеприпасите му.
Другият прототип изглежда е бил в употреба до известно време през 1942 г., след което вече не се споменава в германските записи. Опитите бяха сравнително успешни, въпреки че беше установено, че шасито е претоварено, което води до механични проблеми. Друг проблем беше, че 10.5-сантиметровото оръдие имаше само ограничен ход, което означаваше, че цялото превозно средство трябваше да бъде преместено, за да се атакуват цели. Dicker Max не влезе в широкомащабно производство.